Необичайно е една-единствена снимка да улови сцена точно както е предвидено. Има някои изключения, като например портретни снимки, направени в студио, където осветлението, фонът, позиционирането на камерата и дори позите са под голям контрол. За щастие, има много програми за редактиране на изображения и мобилни приложения, пълни с инструменти, които да ви помогнат да подобрите снимките си.
Това са най-добрите умения/техники за редактиране на снимки, които да научите:
- Изрязване и правило на третините
- Въртене
- Прилагане на коригиращи слоеве и маски
- Коригиране на цвят и наситеност
- Изостряне
Най-добри резултати ще дойдат от софтуер за десктоп/лаптоп (напр. Adobe Photoshop CS/Elements и алтернативи на Photoshop), въпреки че някои мобилни приложения за Android/iOS също са доста способни. Преди да започнете, уверете се, че работите върху копия на снимки, а не върху оригинали. Не искате случайно и/или постоянно да презапишете/загубите оригиналните данни!
Изрязване и правило на третините
Освен ако не планирате специално и правите перфектни снимки всеки път, има голям шанс много от снимките ви да бъдат подобрени с известно изрязване. Въпреки че се счита за основно умение за манипулиране на изображения, използването на инструмента за изрязване е един от най-ефективните начини да насочите вниманието на зрителите към мястото, където искате да отиде.
Изрязването на снимка включва премахване на нежелани (обикновено външни) части от изображението. Прави се бързо и лесно, а резултатите могат да превърнат страхотни снимки в професионално изглеждащи. Помислете за:
- Изрязване за подобряване на композицията/фокуса: Ако вашият обект изглежда малък и/или изгубен в изображението, изрежете така, че да запълни рамката – повече обект, по-малко фон. Или може да искате да „увеличите“конкретна част от обекта. Така или иначе, промяната на гледната точка ще помогне да се подчертае и създаде по-ясна точка на интерес за зрителите.
- Изрязване, за да премахнете подробности: Разсейващите елементи могат да бъдат своенравни сенки, парчета боклук, несвързани обекти/непознати, прекомерен фон, неизползвано/празно/безинтересно пространство или нещо друго, което нарушава или не допринася за духа на снимката. Изрязването е лесна корекция, особено ако такива разсейвания са към краищата на изображението.
- Изрязване за промяна на ориентация/рамкиране: Когато правим снимки в момента, може да забравим да държим камерата по начин, който допълва обекта (т.е. вертикално за високи сцени/ обекти, хоризонтално за широки сцени/обекти). Можете да приложите хоризонтално изрязване към вертикално изображение или вертикално изрязване към хоризонтално изображение, за да превключите перспективата и да създадете по-силно парче.
- Изрязване за промяна на пропорциите: Камерите могат да снимат в различни пропорции, които предлагат различни качества по отношение на това, което човек вижда в изображението (напр. аспект 4:3 съотношението на картината е различно от един комплект до 5:4 или 1:1). Изрязването за пропорция също може да бъде от решаващо значение, когато искате да отпечатате снимки в определен размер, за да паснат на рамка.
Един от най-често срещаните термини във фотографията е правилото на третините, което се отнася до композицията. Мислете за Правилото на третините като наслагване на мрежа 3x3 (т.е. тик-так линии) върху изображение – много цифрови фотоапарати и софтуерни програми за редактиране имат това като стандартна функция. Проучванията показват, че когато гледаме изображение, очите ни естествено гравитират към пресечните точки на решетката. Въпреки това много от нас обикновено правят снимки с обекти в центъра на кадъра.
Като активирате наслагването по правилото на третите, можете да коригирате изрязване, така че обектите/елементите да са умишлено позиционирани по протежение на линии и/или в точки на пресичане.
Например, при пейзажна фотография може да искате да изрежете изображение, така че хоризонтът или предният план да са разположени по една от хоризонталните линии. За портрети може да искате да поставите главата или окото в пресечна точка.
Въртене
Завъртането на снимки е друго основно, лесно, но критично умение, което да прилагате, когато редактирате изображения. Помислете, когато видите рамки за картини или плаващи рафтове, окачени накриво на стената. Или маса с неравни крака, която се движи леко, когато някой се облегне на нея. Доста разсейващо, нали? За мнозина е трудно да не се фиксират върху подобни проблеми, след като ги осъзнаят.
Същата концепция се отнася и за фотографията – снимките може да не винаги са подравнени по предназначение, дори когато използвате статив. Завъртането на снимка достатъчно може да зададе правилната перспектива и да се отърве от всякакви подсъзнателни разсейвания. Само не забравяйте да изрежете още веднъж (за рамкиране) след завъртане. Помислете за:
- Пейзажи: Завъртане на снимки, така че хоризонтът да е хоризонтален от край до край (много редактори на изображения могат да наслагват решетка от линии, за да помогнат с точността). Това представя по-чист, симетричен и по-професионален вид. Уверете се, че не бъркате елементи на пейзажа (напр. полегати хълмове или долини, планински вериги) с хоризонта (където небето среща земята или морето).
- Портрети: Случаи, когато някой се обляга на вертикална повърхност (напр. стена, врата, сграда, дърво, стълб и т.н.), завъртете снимката така, че обектът е вертикална. Изключение би било, ако обектът не е вертикален в реалния живот – просто препратете към нещо друго в изображението за вертикално подравняване.
Добавянето на линии на мрежата (напр. щракнете Преглед в лентата с менюта на Photoshop, след това изберете Решетка) може значително да подпомогне прецизното подравняване.
Но знайте, че снимките не винаги трябва да се завъртат, така че елементите да са идеално подравнени вертикално или хоризонтално. Понякога може да искате да завъртите изображения (и след това да изрежете), за да им придадете креативен, неочакван наклон!
Прилагане на коригиращи слоеве и маски
Ако искате да настроите фино нива (тонални стойности), яркост/контраст, оттенък/наситеност и други по недеструктивен начин (т.е. да правите модификации, без да засягате трайно оригиналното изображение), прилагане на коригиращ слой(s) е правилният начин. Помислете за коригиращи слоеве като прозрачно фолио за шрайбпроектор; можете да пишете/оцветявате върху тях колкото искате, за да промените това, което виждате, но каквото и да е отдолу, остава недокоснато. Ето как да създадете коригиращ слой с помощта на Photoshop CS/Elements:
- Натиснете ‘ D’, за да нулирате цветовете на преден план/фон.
- Щракнете върху Layer в лентата с менюта.
- Изберете Нов коригиращ слой.
- Изберете желания тип слой.
- Щракнете върху OK (или натиснете клавиша Enter).
Когато изберете коригиращ слой, панелът за корекции (обикновено се появява под панела със слоеве) предлага подходящите контроли. Промените се отразяват веднага. Ако искате да видите преди/след, просто превключете видимостта на този коригиращ слой (икона на око). Можете да имате няколко коригиращи слоя едновременно, за да сравнявате (напр. да видите дали предпочитате черно-бели тонове спрямо сепия) и/или да комбинирате ефекти.
Всеки коригиращ слой идва със собствена маска на слоя (представена от бялото поле до името на коригиращия слой). Маската на слоя контролира видимостта на избраните части от този коригиращ слой – белите области са видими, черните са скрити.
Да приемем, че имате снимка, която искате да направите черно-бяла, с изключение на всичко, което е зелено. Бихте избрали Hue/Saturation, когато създавате коригиращ слой, преместете плъзгача за наситеност докрай наляво (-100) и след това използвайте Brush Tool, за да изчеткате зелените зони (можете да скриете/покажете коригиращия слой, за да надникнете в цветовете, които търсите). Прекалено изчеткани някои пиксели? Просто използвайте инструмента за изтриване, за да "изтриете" тези черни следи от четка. Бялото поле на маската на слоя ще отразява вашите редакции и ще показва какво се вижда и какво не.
Ако сте готови или не харесвате коригиращ слой, просто го изтрийте! Оригиналното изображение остава невредимо.
Коригиране на цвят и наситеност
Съвременните цифрови фотоапарати са доста способни, но понякога (напр. поради условията на осветление/околна среда, начина, по който сензорът обработва данни и т.н.) цветовете в снимките могат да бъдат леко разсеяни. Бърз начин да разберете е като погледнете:
- Лицата и/или кожата на хората
- Нещо в изображението, което знаете, че трябва да е ярко бяло (напр. риза, облаци)
Температурата на светлината (напр. по-студена от ярко синьото небе, по-топла по време на изгрев/залез, мрачно бяло под флуоресцентни крушки и т.н.) по време на снимане може да повлияе на тоновете на кожата и белите елементи с цветови нюанси. За щастие, малки настройки – особено с гореспоменатите коригиращи слоеве – могат да коригират цветовете.
Много програми за редактиране на изображения (и някои приложения) предлагат функция Автоматична корекция на цветовете, която обикновено работи добре (но не винаги перфектно). В противен случай цветовете могат да се манипулират ръчно чрез коригиране:
- Нива (RGB канали и хистограма с опция за автоматична корекция)
- Нюанс/наситеност (RGBCMY канали)
- Фото филтри (напр. затопляне, охлаждане и т.н.), за да назовем само няколко.
Гореспоменатите са налични като коригиращи слоеве на Photoshop CS/Elements, които предлагат по-голям контрол върху премахването на цветови отливки и подобряване на наситеността.
За да поддържате баланс и фотореализъм, внимавайте да не наситете прекалено или недостатъчно изображение – или поне цветовете, които трябва да останат по-естествени. Можете обаче да направите корекции, за да изберете области от изображение (както при гореспоменатите маски на слоеве), за да наситете определени цветове за малко творческа драматизация. Просто не забравяйте за регулирането на яркостта, контраста, светлините и сенките, тъй като те могат да помогнат с дълбочината и разделянето на цветовете, за да направите изображенията наистина изпъкващи!
Изостряне
Изострянето винаги трябва да е последната стъпка в процеса на редактиране на снимки. Ефектът е точно такъв, какъвто звучи – изострянето прецизира ръбовете и малките детайли, което помага да се подобри цялостният контраст и изображението да изглежда по-ясно. Ефектът е допълнително изразен, ако изображението има меки и/или замъглени области.
Много програми и приложения за редактиране на изображения предлагат функция за автоматично изостряне и/или плъзгачи, които позволяват на потребителите да регулират степента на изостряне, приложена към цялата снимка. Има и инструменти за изостряне (подобно на използването на четки), които ви позволяват ръчно да изостряте само избрани области в изображението.
Но за още по-голяма прецизност и контрол можете да използвате функцията Unsharp Mask (въпреки как звучи, тя изостря) във Photoshop CS/Elements:
- Щракнете върху Подобряване в лентата с менюта.
- Изберете Unsharp Mask. Ще се появи панел, показващ увеличена част от изображението (която можете да местите, за да намерите детайли, върху които да фокусирате) и три плъзгача за регулиране на рязкостта.
- Настройте плъзгача за радиус (това контролира ширината на линиите за изостряне, по-високо означава повече ефект) на 0,7 пиксела (някъде между 0,4 и 1,0 е добро място за начало).
- Задайте Плъзгач за праг (това контролира как се определят ръбовете, като диктува колко различни трябва да бъдат два пиксела, за да се приложи изостряне, по-ниско означава, че повече области/детайли са изострени) до 7 нива (някъде между 1 и 16 е добро място за начало).
- Настройте плъзгача за количество (това контролира контраста, добавен към ръбовете, по-високите стойности означават повече изостряне) на 100 процента (някъде между 50 и 400 е добро място за начало).
- Избутайте малко плъзгачите, докато наблюдавате цялото изображение, за да намерите правилната степен на изостряне (т.е. отговаря на предпочитанията, без да прекалявате).
Не забравяйте да преглеждате изображения в 100% размер на екрана, така че ефектите на изостряне да се оценяват по-лесно (пикселите са представени най-точно). Проучване на области с повече и/или по-фини детайли ще помогне.
Имайте предвид, че повече не винаги е по-добро – прекаленото изостряне ще добави нежелан шум, ореоли и/или преувеличени/неестествени линии. Точното заточване е изкуство, така че практикувайте често!
